|
Как да изберем саунд карта,
която да е качествена, но и да не ни разори?
6.06.2001г.
ALEX
Преди
няколко години, когато да имаш компютър беше лукс, а не необходимост,
саунд картите бяха сравнително малко разпространени. Това се дължеше на
огромната за времето си цена и не особено доброто качество, което човек
получаваше за нея. В онези “тъмни” за компютрите времена един
най-обикновен Sound Blaster 8-bit на Creative струваше умопомрачителната
сума от 200 долара, а по-евтините Crystal карти бяха поне по 60 $.
За всеобщо голямо щастие, от
тогава, всичко коренно се промени – и цената на саунд картите, и
отношението към тях. От доста време големите производители на компютри
(IBM, DELL, COMPAQ, …) разбраха, че удоволствието, доставено от едно PC не
може да е пълно без да го има звука – на кого би му харесала игра, в която
всички се стрелят, без да може самият играещ да чуе това. Така идеята за
саунд карта вкъщи получи подкрепа и сред асемблерите, и сред аудиторията (
за разлика от CD-ROM устройствата ). Така и този бизнес започна да се
развива, за да създаде концерни като Auriel ( вече не съществува ), Yamaha
( Фирма произвеждаща и по-евтини решения, но насочена основно към
професионалното оборудване!) и Creative. С години трите гиганта
усъвършенстваха продуктите си за да могат да създадат по-добра карта за по
малко пари, което да я направи по-достъпна за потребителите. Сега, чрез
вече все по-евтините чипове, поддържащи алгоритми за постигане на
пространствен звук само с две колони, саунд картата е неразделима част от
всяко PC.
Междувременно, на пазара за
тези платки се появиха и много други, по-малки производители. Такива са
ESS, Crystal, Avance Logic и много други, опитващи се да пробият на пазара
за саунд карти с евтини решения ( цената на тези устройства е обикновено
под 20 долара ). Тази политика се оказа доста успешна за ESS например – в
момента много голяма част от мобилните компютри и немалко PC-та използват
чиповете на този производител. Също така е много вероятно често да виждате
карти с направени с процесорите на Crystal. Това е така поради сравнително
доброто им качество и много ниската цена.
В настоящата статия ще се опитам да разгледам по-обстойно
платки на много от вече посочените производители и да изтъкна техните
позитивни и негативни страни.
Ще започна с платките от нисък клас. Това са продукти с цена
под 20 долара и затова потребителя не трябва да очаква нещо впечатляващо
от такова устройство. Известни производители на саунд карти от ниския клас
са ESS, Avance Logic, Yamaha и Crystal. Платките и на трите фирми са доста
добри и според мен напълно достатъчни, за да “задоволят” слуха на
по-непретенциозните потребители. Изключително впечатление правят цените на
Avance Logic и Crystal платките. Човек може да си купи една такава саунд
карта за не-повече от 10 долара и така да е в състояние да гледа DVD филми
или да слуша MP3 музика. Както винаги, обаче, което е евтино си има и
много проблеми. Често, зле написаните драйвери могат напълно да откажат
човек да се разправя с “новата си придобивка”. Освен това вградения
усилвател в самите карти е прекалено слаб и поради това, за достатъчно
силен звук, се изискват по-големи активни колони. Закупуването на такива,
обаче, може и да се окаже доста проблематично за потребителя, ограничен в
бюджета, принуден си купи такава евтина карта. Това ме води към картите на
останалите два производителя в ниския клас, които ще разгледам в по-големи
подробности. Всяка от тези фирми има по няколко решения за по-бедния
клиент. При ESS това са C-Media, ES1868/1869 и ESS Maestro. И трите карти
имат доста добре написан драйвер и не лоши характеристики. Интересна за
потребителите може да бъде C-Media, която има 4 канала за звука, вместо
двата канала при всички останали карти от този клас. Това е изключително
удобно за гледане на DVD филми, защото всички плеари ( включително и
софтуерните ) поддържат този продукт на ESS. Последната фирма произвеждаща
продукти за този ценови клас е Yamaha. Тази изключително известна фирма е
един от инициаторите, създали компютърния звук – естествено, първо за
професионалната аудитория. Този концерн все още държи патентите за
създаването и използването на MIDI таблици. Продукти от нисък клас на
Yamaha са Yamaha OPL-3 и Yamaha 724. Втората карта се поставя в PCI слот и
е доста по-добре направена от Yamaha OPL-3 – има добри драйвери и
качествен, хардуерен Wavetable. Единият от проблемите на тази платка са
драйверите за DOS, които аз самия не можах да подкарам, но поради това, че
тази операционна система е вече доста стара и изместена от Windows, това
не е чак толкова важно. Друго доста неприятно нещо е силата на звука
излизащ от вградения усилвател – той е наистина много слаб и тук Yamaha
дори успява да надмине Avance Logic.
Сега ще кажа няколко думи за малко по скъпите карти в средния
клас. Това са отрочетата на Yamaha, Creative и Auriel (сега вече
подразделение на Creative). Единствената карта на Yamaha тук е Yamaha 744.
Въпреки че има някои разлики (като например опционалното наличие на цифров
изход за звука, към които можете да включите мощен усилвател) този чип си
остава 724 с малко, по-скоро козметични промени. В наличие е и четири
канален звук, който обаче е прекалено слаб за да можете да слушате през
малки колони. Това е доста дразнещо, но и по-големите говорители не са чак
толкова скъпи и повечето хора могат да си ги позволят. Друга много
известна фирма предлагаща продуктите си и в този клас е Creative. Този
концерн може да предложи две много интересни саунд карти тук. Това за
Sound Blaster 128 и Ensoniq 128. Втората реално е с чип на бившата фирма
Ensoniq, която Creative купиха преди няколко години. Чипът само се
произвежда в заводите и, но всъщност е разработен от инженерите на
Ensoniq. Имал сам такава карта и останах с едно наистина добро впечатление
от нея. Драйверите, както винаги при тази компания, са много добре
написани и човек може само да се наслаждава на безпроблемната им
инсталация. Възпроизвежданият звук е задоволителен - ясен, и без почти
никакви шумове дори при максимално усилване. Малко странно е регулирането
на Input и Output устройства, защото за разлика от Sound Blaster Live!,
Ensoniq 128 използва контролния пулт на Windows като го променя по доста
странен начин и така обърква потребителите, работили с него и преди.
Другата платна на Creative е Sound Blaster 128. Тя има много сходни
характеристики с Ensoniq 128 и възпроизвежда звук със същото качество.
Единствената разлика е, че Retail версията на тази платка има и
четири-канален звук. Продуктите на една друга, вече несъществуваща
компания, която е отговорна за създаването на едни от най-добрите
алгоритми за възпроизвеждане на звук и преди време беше основен конкурент
на Creative, е Auriel. Последните карти на тази компания носеха доста
интересните имена Vortex и Vortex 2. Въпреки доста доброто им качество,
някои софтуерни несъвместимости и не особено добре написаните драйвери не
донесоха на тези платки очаквания успех.
Последния клас карти, който се простира в доста по-голям
ценови интервал от другите два (от 45 долара до 250 долара) е високия клас
(на непрофесионални карти). Тук се нареждат само две фирми – Creative и
Yamaha. Практически, потребителят избрал втората компания за производител
на бъдещата му саунд карта няма никакъв избор, защото Yamaha имат само
чипа 754 в този клас. Той има характеристиките на 724 и 744, но поддържа и
шест (!) канален звук и Pro Logic 5+1. Веднъж инсталирана тази карта няма
да създава проблеми на клиентите. Качеството на звука е много добро и той
е доста силен.
Последната фирма, която произвежда продукти под търговската
марка Sound Blaster, е Creative Labs Inc.. Тази известна на всички
занимавали се някога с компютри компания произвежда Sound Blaster Live!
(OEM/Retail) и Sound Blaster Live! Platinum. Втората карта е доста
интересна – в по-новата и версия (Sound Blaster Live! Platinum 5.1) се
предлага не само така нареченият Live! Drive, а и дистанционно управление
за по-мързеливите. Това е адски удобно, но при цена от 200 долара – нищо
чудно. Хората “изръсили” се за тази карта няма да съжаляват, защото
качеството и е много добро, но тази платка, поне според мен, е повече
професионална от колкото аматьорска и преди да изтичате до най-близкия
магазин за да си я купите, помислете дали наистина ви трябва. Ако пък
решите, че можете да спестите малко (150 долара), изберете Sound Blaster
Live! Value. Тази карта има същия чип както и по-големите и братя, но и
липсват цифровите изходи и входове, които поне според мен няма да са нужни
на обикновения потребител. Практически, на това творение на изкуството, му
липсват минуси – картата има изключителна поддръжка, хубави MIDI таблици,
страхотен софтуер, и може да възпроизведе брилянтен звук, независимо от
силата му. Дори при максимално усилване, тестовете, правени с
професионален усилвател, колони и монитор показват, че шумовете са
практически равни на нула. Това е направо постижение за карта принадлежаща
към един ценови клас в който до скоро имаше Sound Blaster 8-bits. Всеки
избрал Live! може само да се радва, че за толкова малко пари (около 50
долара) е получил такова качество.
Преди да кажа финалните си думи,
искам да спомена по няколко думи за още не излезлите на пазара карти на
Yamaha и Creative. Японците разработват нов чип, които ще поддържа 8
колони и ще се продава в средната ценова категория. Стараейки се да не
останат по-назад, Creative също работят над интересен чип. Той е
потенциалният наследник на сегашния EMU10K1 (използван за всички карти от
серията Live!). Това, което е изтекло от фирмата до момента е, че EMU10K2
ще има шест-канален звук, подобрена поддръжка и вграден Pro Logic 5.1
декодер. И на двата концерна мога да пожелая само едно – Успех в новите
начинания! – не само заради подобряването на технологиите, но и заради
падането на цените, поради създалата се конкуренция.
Надявам се, че с тази статия съм улеснил поне част от
аудиторията на Setcom.BG в избирането на саунд карта. Въпреки че всеки сам
трябва да реши каква точно да е тя, според възможностите и вкусовете си,
аз лично предпочетох продукт на Creative, а по-точно Sound Blaster Live!.
Купих си я преди повече от две години и повярвайте ми, не съм съжалил нито
за миг за стоте долара, които дадох тогава. Картата оправда моите разходи
напълно. Не искам да звучи като реклама, но мисля, че Creative са просто
най-добрата фирма за саунд оборудване и, въпреки че конкуренцията предлага
много – марката Sound Blaster винаги има да покаже нещо повече. |