Представяне на  ASUS A7V333

ASUS бе една от първите фирми, представили своите флагмански продукти с чипсета на VIA KT333. Почти сигурно е, че ще станем свидетели и на KT333A или KT400, но е твърде възможно следващото решение на VIA да е преминаването към DDRII стандарта, най вече поради липсата на достатъчно качесвени модули DDR400. Дори в момента повечето от продаваните памети DDR333 не са сертифицирани от JEDEC, и наистина е рядкост да попаднете на висококачествена памет. Всъщност модулите DDR400 на Kingmax например, са CL2 PC2700 с 5ns-дни чипове, но тъй като разрешават работата и на по-висока честота, се предлагат като DDR400. В момента  сравнително качествени 128MB-тови модули DDR400 се намират на цена около 38$, докато цената на 256MB-товите все още не пада под 100-доларовата граница. Реално повишение в производителността се получава само при синхронна работа на процесора и паметта – при асинхронната работа се използват буфери, предназначени да поддържат необходимия поток данни, но те повишават и латентността на паметта, така че обмена между паметта и процесора рядко надминава границата от 2100MB/s – докато директната работа на процесора с 333MHz-ова памет при удвоена 166MHz шина гарантира повишение на количеството преминаващи данни, дори и да се използва памет с по-висока латентност. Проблема с 166MHz-овата шина е, че успоредно с нейното повишаване се вдигат и честотите на PCI и AGP шините – като единствено решение е използването на 5/1 съотношение на FSB/PCI шините, или поставянето на отделен тактов генератор за PCI, но то е свързано с твърде много проблеми, подобни на тези при работата на асинхронна шина FSB/DDR, и реално би забавило системата. За съжаление не всички дъна с KT333 поддържат съотношение 5/1 – независимо от твърдението, че ревизия “CE” на чипсета го поддържа. Последното дъно, което ползвах, бе Gigabite 7VRX – тъй като на печатната платка (реално тя е почти еднаква с тази на 7VTA3) има означение за поставяне на DIP ключе за превключване между 100/133/166MHz-ови шини и съответното съотношение, плъзна слух за ревизия на дъното с подобна опция – всъщност единсвените дънни платки за които съм сигурен, че разполагат с превключване между 133/33 и 166/33MHz са ASUS A7V333, Soltek75DRV5, EpoX 8K3A, моделите на Abit от серията MAX (но те са малко безмислени с пълната липса на PS/2, паралелни и COM портове)  и не знам точно кои модели MSI, като за последните дори не съм напълно убеден. Все пак за хората, решили да си играят с честотите на дъно/процесор/памет – не си вземайте Gigabyte (въпреки цената му) !

 

BIOS

За да прескоча характеристиките на KT333, които съм сигурен, че вече сте виждали много пъти, ще премина директно към представянето на тези на A7V333. като изключим изведените в задната част USB2.0 конектори, на пръв поглед платката прилича на предишните модели на ASUS – нещо, на което лично аз много се зарадвах, бяха купищата джъмпери, с които е осеяна. Наистина настройките, достъпни през BIOS са по-удобни, но позиционирането на джъмперите и DIP ключетата в определена позиция гарантира, че няма дори и възможност следващото рестартиране или забиване на компютъра да ви отведе отново в BIOS Setup, още повече от ASUS са решили проблема, като предлагат и така нар. JumperFree (безджъмперна) настройка директно в BIOS. Последния е малко нестандартния за повечето от нас AwardMedalion, който лично аз намирам за по-удобен от AwardModular и далеч по-добър от AMIBios. Достъпните настройки за паметта са :

(CAS Latency – 2\2,5), (RAS to CASDelay – 2\3), (RAS Precharge Time – 2\3), (Active Precharge Delay – 5\6), (Bank Interleave – N\2\4-way), (DRAM Burst Length – Auto\4), (CMD Rate 1T – Enabled\Disabled), + за всички настройки - AUTO

Както и пълен комплект контроли за задаване на силата на сигналите в HEX режим, които не бих ви посъветвал да пипате. В Advanced настройките можете да зададете освен напрежението на ядрото, ако сте позволили повишаването му от джъмпера, множителя на процесора, FSB (в комплект с промяната на съотношението с PCI) и скоростта на работа на паметта – при възможни настройки Optimal и Turbo, второто превключва посочените настройки на паметта в режими 2/2/2/5/1CMD, така че бъдете сигурни, че паметта ви ги поддържа, преди да го включите. Останалите настройки са почте стандартни – няма възможност за промяна на напреженията на AGP и DDR – първото и без друго е наистина безмислено и не повишава стабилността на AGP шината, защото съвременните видеокарти поддържат вътрешно регулиране на напрежението, така че това излишно ги натоварва.  За напрежението на DDR ще стане въпрос малко по-късно. Разполагате и с опция за промяна на латентността на PCI шината, както и с интересната Q-Fan технология за намаляване на шума на вентилаторите чрез понижаване на оборотите им, когато процесора не е натоварен – изключете този настройка, ако ще overclock-вате – и без друго няма да се включи. ASUS A7V333 поддържа вградения в AthlonXP термодатчик и ревизията 1007 на BIOS, която излезе неотдавна, позволява задаването на ShutDown температура (ASUS COP :-)) – особено полезна функция при екстремален ovrclocking. Чрез допълнителен софтуер можете да смените пълноекранното лого на ASUS, показвано по време на POST, а в BIOS можете да го изключите напълно. Самият BIOS може да се препрограмира и под Windows, и с вградения Q-Flashq за което няма нужда да рестартирате в DOS режим, за да използвате AWDFLASH. Моят съвет е да сложите веднага актуалната версия 1007, тъй като тази с която идва дънната платка, е причинител на много от проблемите на платката.

 

ОПАКОВКА

В кутията на A7V333 има допълнителни джъмпери, в случай, че загубите някой от наличните (! Казах ви купища...). За извеждане на липсващия гейм порт и още два USB ще намерите планка с необходимите конектори, също е предоставена и такава за нестандартния I/O панел. Ръководството е повече от пълно – има и Quick Guide, стикер с настройките на джъмперите, както и една от любимите ми метални лепенки с логото на ASUS (е, това отличава ASUS, Gainward и Hercules от останалите – грижат се за нас, манияците). В съпътстващия дъното диск освен драйверите се намират и няколко помощни програми – като ASUS PC Probe, например, и антивируса PC Cillin – макар да не бих си го инсталирал – безплатния AVG6 от www.grisoft.com е далеч по-ефективен и съвременен. Все пак от ASUS никога не са залагали на дисковете със софтуер, а на качествения хардуер. Тук е мястото да отбележа един недостатък на A7V333 – бях свикнал да използвам една от най-добрите и леки програми за хардуерен мониторинг – MotherboardMonitor, но за съжаление чипа за мониторинг на ASUS не се поддържа – за него е необходим ASUS PC Probe, но включената в диска версия явно не поддържа коректно ревизията на чипа... Донякъде е неприятно да не можеш да видиш температурата на процесора под Windows, но вероятно (ако вече не е и факт) ще видим нова версия на PC Probe, поддържаща коректно A7V333. Включени са версии на драйверите 4-in-1 на VIA и драйвер за USB контролера, но са стари версии и е желателно да свалите от интернет последните версии. Приятно допълнение обаче е LiveUpdate – програма за автоматичен update на BIOS под Windows. С помощта на програмата VoiceEditor можете да запишете собствени гласови съобщения, които да се пускат при POST грешки на системата.

 

ГАФОВЕ

В ръководството, на страница 20, има и едно странно изказване :

Overclocking the processor is not recommended. It may result in a slower speed.

А аз мислех обратното..., но щом казват от ASUS!

Оказва се обаче, че твърдението на ASUS е логично – ако не знаете какво точно правите, и повишите честотата твърде много, последвалото забиване на системата, изключването и включването й водят до автоматично намаляване на FSB до 100MHz – така че процесора ви да е в безопасност – но ще бъде по-бавен :-).

Винаги слушайте възрастните...!

 

ЗВУК

Вграденото аудио е C-Media CMI8738 5.1 – което напоследък виждаме във всички high end системи, и чията единствена алтернатива са чиповете на Creative в някои данни платки на Gigabyte. Преди A7V333 имах допълнителна карта с такъв чип, но се оказа, че вградения не само не се отлечава като качество на звука, но и предлага допълнително S/P DIF конектор чрез допълнителна плакта на ASUS. Естествено по-претенциозните биха го заменили с качествена звукова карта, но това има смисъл само ако вложите пари в такава от типа на Creative Live!/Audigy – AbitAU10,  Yamaha 7*4 или Genius Live 5.1 няма да ви предложат нещо повече – а това са повечето от картите, предлагани в България.

 

РАЗПОЛОЖЕНИЕ

Платката разполага с 5 PCI слота и AGP Pro. USB2.0 контролера е на VIA, освен него разполагате и с места за свързване на CardReader-и и дори софтуер за browse-ване на SIM-карти. Процесорното гнездо е ориентирано в посока, която рядко се използва от другите производители на дънни платки и е твърде близо до DIMM слотовете. Ако използвате отверка за закрепянето на радиатора е добре първо да махнете паметта, за да не рискувате да я повредите. Мястото около Socket-а стига за поставянето и на доста нестандартни радиатори – лично моя е с размери 80х73мм и се поставя напълно безпроблемно. Северния мост е покрит от голям алуминиев радиатор без активно охлаждане под формата на вентилатор, и не загрява дори и при честоти 189-190MHz.Поставянето на IDE конекторите в близост до десният ръб на дънната платка ме озадачи, тъй като при повечето кутии там се намила точно ръба на харддиска или CD/DVD устройството. Точно до тях се намира и ATX конектора на захранването – също не много удачно и удобно за изваждане на куплунга място. Флопито се свързва под южния мост и е доста по-достъпно. Повечето хора предпочитат да поставят USB/Game port планката на най-долния заден отвор на кутията, но USB конектора се намира между втория и третия PCI слот, и ако в някой от по-долните слотове има по голяма разширителна платка, кабела трябва да бъде промушван под нея. A7V333 разполага и с конектори за CardReader-и, а също и с такъв за ASUS Front Panel. За свързването на охлаждащите вентилатори са на разположение три конектора с хардуерен мониторинг, които могат да се контролират от вградената функция Q-Fan.

 

ДЖЪМПЕРИ

   Както вече споменах, платката е покрита със солидно количество джъмпери. Тъй като повечето са описани подробно в приложеното ръководство, ще се спра само на най-важните и недокументираните настройки. Почти всички функции са достъпни през BIOS, но тази функция се пуска чрез джъмпера JEN – JumperFree. За да се разреши повишаването на напрежението на ядрото е необходимо да се премести джъмпера VID. Това позволява в BIOS да се зададат до 1,85V. Тази настройка е достъпна и през джъмперите близо до процесорното гнездо (с означение Vcore на снимката) – default положението им е JumperFree –т.е. настройват се през BIOS, но чрез тях може да се подаде до 1,825-1,85V според типа на процесора. Близо до тях е разположен още един джъмпер, който не е описан в ръководството. Преместването му води до повишаване на напрежението на процесора с 0,3V над зададеното в BIOS-a или с Vcore джъмперите – при 1,85V повишението води до 2,14V – според хардуерния монитор на дънната платка. В случай, че зададете 1,75V, подаваното напрежение е от порядъка на 2,03-2,05V, така че ако не разполагате с водно охраждане не е желателно да го използвате. Джъмпера, който сме свикнали да виждаме за изчистване на CMOS паметта, е заменен с 2 pin-ов конектор – необходимо е да изключите захранващия кабел, да извадите батерията от гнездото й и да го докоснете с електропроводящ предмет – доста сложно, но пък и не се и налага да го правите, за което се грижи BIOS-a. Другите два недокументирани джъмпера са разположени над петте PCI , близо до AGP Pro слота. Default настройката им подава към паметта 2,78-2,85V (i!). По-долу са четирите възможни настройки:

ii – 2,59-2,63V (едно и също и при махане на единя или двата джъмпера)

i! – 2,78-2,85V (default)

!i – 2,88-2,96V

!! – 2,95-3,06V

Макар повечето дънни платки в момента да предлагат опция за повишаване на напрежението на паметта, всъщност всички модули с изключение на по-старите PC1600 и PC2100 CL2,5 (3), имат вътрешни регулатори на напрежението, и го намаляват до 1,8V, за да могат да оперират на високи честоти без да се създават допълнителни смущения, т.е. най-добрия случай е да оставите напреженията на най-ниската възможна степен – макар в много случаи да е необходимо да ги повишите до следващата малко. По-нататъшното повишаване на напрежението само може да ви гарантира разрушаването на паметта. Тъй като последния съвет взех от външен източник, ето и моя – оставете настройката по default – на минималните настройки е невcзможно да достигнете честоти по-високи от 333MHz, при мен доведоха до срив на системата – а използвах 400MHz-ова RAM, макари несертифицирана от JEDEC.

DIP ключетата за промяна на FSB се активират единствено при деактивиране на JumperFree режима – настройките са описани подробно в ръководството, ако не ги използвате, трябва да са в off (изключено) положение. С джъмпера ROMSIP се активират режимите Hardware и Software – при hardware невинаги е възможно да промените множителя на процесора, дори и да е отключен, докато в режима software би трябвало да е възможно да променяте множителя и на неотключен процесор – макар да не успях да изпробвам последната функция, защото предварително бях отключил процесора си.

Снимката е от A7V333-R – единствената разлика е в наличието на RAID контролер на Promise, и IEEE1394 такъв на TexasInstruments, предоставящ планка със стандартен и Sony iLink конектори.

 

OVERCLOCKING

Тестовата система :

ASUS A7V333

AthlonXP 1600+ @ 1729MHz (9,5x182MHz) – 1,85V Vcore – AthlonXP 2100+

2x128MB Kingmax DDR400 CL2,5 5ns @ 364MHz – CL2,5/2/2/5

40GB IBM 60GXP 7200об/мин

ASUS V8170DDR GeForce4 MX440 @ 306/486MHz ядро/памет

EVERCOOL ND15 Cooler

ATX Mid Case + 2 вентилатора

Максимума на процесора при напрежение 1,85V се достига при около 1755MHz при честота на FSB – 184-185MHz, но е свързано с отделяне на много топлина, така че предпочетох по ниските 1729MHz при 182MHz шина. Интересен факт е, че SisoftSandra показва честота на PCI 46MHz, 92MHz на AGP-то и съотношение 4/1 на шините, което вероятно не е вярно. Повишаването на честотата до 189-190MHz (при множител 9х) води до забиване на системата при приложения, които активно натоварват паметта, макар да е сигурно, че с малко игра с настройките на паметта може да се постигне стабилност. Единствената причина да не го направя обаче е, че при увеличаване на латентността на паметта малкото повишение на честотата й няма да доведе до желаните резултати. Модулите, с които разполагах, работят при CL2 на честота до 166(333)MHz, и въпреки че от вестник “Компютри” се опитаха наскоро да ни убедят, че при максимално агресивни настройки 333MHz-овата памет е по-бърза от CL2,5 и по-висока честота, твърдението им е повече от невярно!

 

ТЕСТОВЕ

Не съм си поставял за задача да правя сравнителен тест на дънни платки – показвам стойностите само от тази машина и на места правя сравнение с предишните ме две дъна – Gigabyte 7VRX (KT333) и Soltek 75DRV2 (KT266A) и постигнотите от тях резултати при максимално приложимите настройки и честоти.

Теста за паметта на SisoftSandra по принцип използва така нар. Buffering, където се разчита на максимално натоварване на паметта от специално създадени за целта алгоритми – реалното положение можете да видите едва при изключване на тази опция и евентуално – при отказ от изпалзването на MMX/3Dnow!/SIMD инструкциите. Всъщност единствено в екстремни ситуации бях виждал чист обмен над 1000MB/s – поне досега.

По-долу са и резултатите от Buffering Benchmark:

Резутат от CPU MM и CPU Arithmetic тестовете:

Таблица с постигнатите резултати в 3DMark2001 при максимална скорост/настройки:

Дънна платка	Честота на процесора/серия	FSB/Честота на паметта	Марка/настройки на паметта	SisoftSandra Mem bandwidth ALU/FPU	Резултат 3Dmarks
Soltek 75DRV2	1617/AGOGA 1600+	147MHz	Micron 266 CL2 2/2/2/5/2CMD	2134/2058	6528
Gigabyte 7VRX	1740/AGOYA 1600+	151MHz	Kingmax 333 CL2,5 2/2/2/5/1CMD	2259/2128	6430
ASUS A7V333	1729/AGOYA 1600+	182MHz	Kingmax 400 CL2,5 2,5/2/2/5/2CMD	2482/2326	6705

Още едно доказателство за ползата от висока шина и скоростта, предложена от различни производители.

С тестовете – дотук...

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Както вече споменах, единствената причина да преминете към KT333 дъно е използването на синхронна 166MHz или по-висока шина. Въпреки че някои решения са ценово ориентирани – Gigabyte 7VRX например, липсата на 5/1 съотношение на шините FSB и PCI, му отделя място единствено в ценово ориентираните решения – докато по-скъпия ASUS A7V333  наистина е изборът на желаещите максимално качество, производителност и стабилност. За финал ще напомня, че A7V333 и последния модел на EpoX са единствените дъна за които официално е потвърдена поддръжката на следващия процесор на AMD – което е немалка причина да се спрете на някое от тях ако не предвиждате междинен ъпгрейт.

 

Николай Цеков aka GeniusLoki, 2002, geniusloki@mail.bg

С любезното съдействие на Computer Office LTd.